Мнения

Найден Камбушев

1993 г. – Започва обучението си в ТЕТ „М. В. Ломоносов”, 8 „е” клас, специалност „Електронно-изчислителна техника” с оценка 6,00 от конкурсен изпит по математика. 

1995 г. – 9 клас, класиран на областен кръг на Националната олимпиада по математика. 

1996 г. – 10 клас, класиран на републиканския кръг на Националната олимпиада по математика и печели студентски права за ВУЗ.

1997 г. – 11 клас, включен в Националния отбор по математика  и завоюва сребърен медал от 38-а Международна олимпиада по математика в Аржентина.

1998 г. – 12 клас, печели златен медал на Балканиадата по математика в Никозия , Кипър.

1998 г. – Завоюва златен медал от 39-а Международна олимпиада по математика  в Тайван.

"Понятието професионална гимназия на практика не съществува в Америка.Американските ми познати винаги се учудват на познанията ми по електротехникаи недоумяват откъде ги имам,след като не съм изучавал това в университета.На въпроса отговарям :”От средното училище –ПГЕЕ „М.В.Ломоносов”(тогава ТЕТ).Въпреки че през годините математиката и авиацията доминираха моите интереси, базовите познания придобити в ПГЕЕ, са ми помагали не в една и две ситуации. 

През 2002 г. като студент по авиация участвах в проект, свързан с проектирането на компресорните лопатки, използвани в самолетните двигатели. Част от проекта беше свързан с експерименталното измерване на въздушния поток ,за което се нуждаехме от прецизно позициониране на измервателните инструменти. Докато колегите ми се чудеха откъде да намерят пари за ново позициониращо устрйство, тъй като старото не работеше, аз го разглобих и установих повредата-оптичния датчик не работеше. След като го смених с нов,с труващ хиледи пъти по-малко от ново устройство, ние успяхме да завършим проекта навреме и в рамките на отпуснатия бюджет. От тогава познанията ми по електротехника и електроника са ми помагали много пъти и съм убеден, че ще ми помагат в бъдеще. 

От познанията и уменията, които придобих в ПГЕЕ, не само тези по електроника и електротехника са ми били полезни. Ясно е, че познанията ми по английски език , получени в средното училище са ми били особено важни,но уменията да пиша съчинения и есета, ми помогнаха  много, когато писах статиите за научните списания. Способността да решавам задачките по физика ми влезе в употреба, когато трябваше да смятам орбитите на различните спътници около Земята, а практическите познания по програмиране и микропроцесорни архитектури все още ми позволяват да следя и използвам най-новите разработки в областта на компютрите, без това да е основния ми интерес или занимание. Трудно е да се повярва,но истината е, че въпреки че сега съм се концентрирал в много по-различна област от всичко, с което съм се занимавал преди, аз постоянно се сблъсквам със ситуации, в които ми се налага да използвам познания и умения,  придобити в средното училище. 

Надявам се,че същото важи за всички бивши, настоящи и бъдещи ученици на ПГЕЕ „М.В.Ломоносов”. На тях и всички учители,подители и приятели на училището желая много късмет и успехи." 

Найден Камбушев,25 октомври,2009г. 

Ню Йорк,САЩ 

Авторът е завършил докторантура „Авиация и космонафтика” в Масачузетския технически университет в Бостън през 2007г 

През малкото свободно време, което му остава, обича да се среща с приятели, да пътува (най-често в Бостън) или просто да брои звездите по небето.


Николай Кумпиков

" Роден съм през1970г. в Горна Оряховица. През последната година на основното училище започнах подготовка за кандидатстване  в Техникум по Електротехника „М. В. Ломоносов”. Тогава имаше поставена квота от 9 ученици от града, което правеше задачата сложна. Техникумът имаше репутация на едно от най-добрите средни училища в окръга и на един от най-добрите електотехникуми в България. 20 години, след като съм го завършил, продължавам да съм убеден, че тя е покрита изцяло със съдържание.

Лятото на 1985г. беше приятно с оглед на това, че бях приет в училище, което беше еталон за най-висока класа не само в града, но и в България. Есента на същата година се оказа не толкова приятна. Оказа се, че  репутацията на техникума е била оправдана – не само с труден прием, но и с взискателни учители, преподавали сложна материя. Курсов ръководител ни беше г-жа Д. Банева.

Спомням си, че в първия учебен ден,  г-жа П. Раева влелез да преподава „Електроматериалознание”. След кратко представяне, което продължи 15 секунди, тя започна с първата си лекция, за която трябваше да изпише няколко дъски. След ден-два имахме първа лекция по „Основи на електротехниката”, коятосе водеше от г-жа Т. Владимирова. Г-жа Владимирова не толерираше посредстевеността. Изискваше много и даваше много от себе си, за да успеем. В този дух продължихме до края на I курс. Беше трудно за тези, които искаха да успеят.

Системата на преподаване беше отлично отработена и с всяка изминала година имахме все по-добрра концепция за електроинжинерството. Да, имам предвид точно електроинженерството, защото нивото и начина на преподаване на материала в техникума бяха калибрирани да произвеждат не средни електротехници а електроинженери. Взискателността на преподавателите даде възможност на всеки единот нас да се самоопредели на един сравнително ранен етап в живота.

Паралелно с училището намирахме време и за ряазвлечения, което се подсилваше и от желанието ни да се противопоставим на тогавашния ред. По някакво недоразумение в България имаше министър на образованието, на когото му липсваше военната служба и изискваше всички ученици да носят униформа по всяко време на денонощието. Естествената ни реакция беше да се противопоставим, до колкото можем. За развлечение от наше време няма да разказвам, защото със сигурност ще се сторят старомодни на днешното поколение. Това което си струва да се отбележи е,  че съучениците ми бяха в огромното си болшинство приятни и умни хора. Почти всички завършиха висше образование и станаха сериозни специалисти и бизнес хора. Срещите ми с тях са, за съжеление, редки, но много сърдечни и приятни…

След Електрото кандидатствах и бях приет в ВВУ „Н. Й. Въпцаров”, специалност „Корабна радиоелектротехника за гражданския флот”. Техническите предмети ми бяха лесни и приятни, защото имах изградена концепция както инженер от техникума.   След това завърших и сециалността „Корабоводене за търговския флот”. Работих като трети и втори помощник капитан в Параходството БМФ.

През 1999 година емигрирах в USA, Boston.  Към настоящия момент работя като Software Architect и Senior Software Engineer в  Marsoft Inc. – водеща консултантска фирма в областта на прогнозиране на фронтовите пазари и оценка на риска, свързани с финансирането на покупка на кораби. В същото време завършвам магистърска степен Information System management в Harvard University. Някои нощи, когато работя по голям проект, си спомням, че така ми се е случвало и докато учех  в Електрото, и за щастие имам закалката да стоя буден и да работя толкова, колкото изисква проектът.

Четирите години, през които бях ученик в ТЕТ, бяха години на много труд. Научих много – несамо като познания, но и като начин на мислене, който усшях да използвам,обогатя и трансформирам в различни форми на инженерството- от силнотоков специалст в техникума, в електронен инженер в морското училище, в инженер корабоводител, в софтуерен инженер. Всичи тези специалности имат общо в това,че изискват детайлно мислене, ,мислене за цялата система, мислене и стремеж за познание на цялостния процес. В този смисъл Електротехникумът постави един отличен фундамент. Впоследствие 20 години аз съм градил върху тази основа.


Ася Димитрова

1992-1997  ТЕТ „М.Ломоносов”

Специалност „Електроно-изчислителна техника” със засилено изучаване на английски език. 

С помощта на Маргарет Галати и Мирослав Цанков (курсов ръководител) поставя основите на английския език. 

Част от екипа , оглавяван от Диана Петрова, който постави основите на в-к „Късо съединение”, включително и церемония по връчване на първите номинации на учителите.  Завършва с отличен успех (6,00), въпреки че открива, че няма никакво влечение към техниката. 

Засилено изучаване на английски език извън училище. 

1996 – взема първи сертификат по английски (Кембридж Юнивърсити) 

1997- 2002 Икономически университет – Варна 

Бакалавър – почти Отличен 5,48 

Магистър – Много добър 5,18 

Специалност „Икономика на Индустрията” 

Предложение от един от предавателите да кандидатства за аспирантура (не проявява желание за академична кариера).

Постоянен стремеж към усъвършенстване: 

2002 Курс по машинопис (десетопръстна система) на български и английски 

2003 Френски – Алианс Франсез 

2004 – 2008 Стремеж/влечение към чужбина 

Успешно интервю на френски с имиграционите служби на Канада. Начало на живот в Канада. Отговорна за маркетинга и рекламата на българския вестник в Торонто, Канада. 

Магистратура по бизнес администрация (MBA) =- една магистратура не стига за някои… 

Става част от екип „Човешки ресурс” на Бомбардиер Аероспейс (единтвеният производител на самолети в Канада).

Част от проект за подобряване на работната среда и възможностите за развитие на служителите.

Част от екипа за набиране на нов персонал (по-специално инженери, отговорни да разработят следващото поколение самолети).

Хобита 

Класически балет, акробатика и ски (от 4-годишна, благодарение на родителите), кънки на лед, спортно ориентиране.

Нова страст, открита в Канада – йога – желание да стане инструктор един ден .

Четене на книги – благодарение на учителката по литература в ТЕТ, която и разкрива богатството на литературата.

Торонто, Канада, 23.10.2009 .


Найден Костов 

1992-1997  ТЕТ „М.Ломоносов”

" Като се замисля, в онези години не си давахме сметка за доста неща. Бяхме млади, напористи и можехме да постигнем всичко. Сами. Без чужда помощ. Животът изглеждаше лесен и всичко си имаше перфектно обяснение. Не смятахме, че да си “ломоносовец” е нещо особено, нито че училището дава нещо нещо повече от конкуренцията. Вярно, елитен техникум, експериментална паралелка, учители чак от Америка но, да си призная не разбирах какво чак толкова му е “специално” на училището. Не то, ние, учениците бяхме “специалистите”, ние се чувствахме център на света. 

Влязохме в училището по различни подбуди, всеки ни предупреждаваше, че да учиш в “електрото” ще бъде трудно… Нищо такова. Някак си неусетно научихме английски – то кой ли не го може това. Повечето овладяха компютърните технологии на изключително високо ниво- явно им се е удавало. Съучениците  ми печелиха международни състезания и олимпиади- просто българите са си умни. Във ВНВУ отличници на випуск 2001 г. и 2002г. бяхме “ломоносовци”- хм, съвпадение може би. Всеки от моя курс , имащ желание да учи висше, го постигна- това да го отдадем на “добрия човешки материал”? Учудвах се колко много хора в София първо са чували за ТЕТ и второ- имат великолепни впечатления от неговите възпитаници. Добре, явно изборът ми къде да получа средно образование е бил удачен. 

Но продължавам да си мисля, че Техникумът не ми е дал нищо готово. Даде ми самоувереноста, че няма невъзможни неща. Увереността, че наистина всеки от нас е специален и трябва да следва мечтите си.Че  образованието в Г. Оряховица не отстъпва по това, на полученото във Велико Търново, София, Лондон, и Ню Йорк. И, че за хора с амбиции, изброените градове са еднакво близо и достъпни." 

Найден Костов е роден на 12.02.1979г. в Г. Оряховица. Завършва ТЕТ “Ломоносов” през 1997 г. специалност “Електроноизчислителна техника”. Има принос в създаването на на в-к “Късо съединение”. Получава магистърски степени в НВУ “В. Левски”, ВА “Г. С. Ръковски” и ВТУ. Владее английски, немски, френски, гръцки и руски език. От 2002 г. работи в министерството на отбраната. Завършва курсове в Гърция и ФРГ, участва в операция “Свобода за Ирак”. По настоящем взема длъжноста ст. експерт в дирекция “Международно сътрудничество”.


Нора Караиванова

" Аз много се гордея с ПГЕЕ „М.В.Ломоносов” и професията „Техник по Телекомуникационни системи”… Тук беше една от първите сцени, на които съм пяла, както и първата рок група, първата платка ( която още си пазя),  първата любов…  И да ви призная честно, винаги в къщи имам комплект отвертки, клещи и поялника от  Държавния квалификационен изпит.

Искам да пожелая на всички, когато завършат и тръгнат по своя път в живота, винаги като мен да се връщат назад с най-хубавите и топли спомени за това прекрасно  горнооряховско училище."

 

 


Лора Владова

" Моето училище беше най-прекрасното училище за мен.Никога, никога няма да срещна такива хора, които срещнах през 5-годишния престой в него.

Завършила съм специалност „Телекомуникационни системи” в ТЕТ „М. В. Ломоносов” (сега ПГЕЕ), гр. Г. Оряховица. За мен беше не само училище, а и дом.Тук срещнах едни от най прекрасните си приятели и най-добрите учители.За мен училището не беше мъчение,а удоволствие, колкото и изтъркано да звучи!

Пожелавам на всеки човек в живота си да изпита това, което аз изпитах преди 5 години в моето училище – чувството на пълно щастие! "                                                                                   


Йорданка Кънчева -випуск 2009

професия 'Програмист"

спец." Програмно осигуряване"

"Аз учих в ПГЕЕ “М.В.Ломоносов”от 5 години и никога до сега не бях се замисляла какво значи това училище за мен, какво ми е дало и защо избрах точно него. Но сега, застанала на неговия праг, вече знам – то ми помогна да формулирам мечтите си за успешна реализация, осъзнах с какво точно искам да се занимавам в бъдеще. То ми беше като майка, така и мащеха-  помогна ми в много хубави моменти , но ме научи да се боря ,въпреки трудностите.

Докато се ровех един ден из Интернет , срещнах ена мисъл на древногръцкия комедиограф Менандър – “Щастлив е онзи, който се е научил да се учи”. Човек цял живот се учи.

Тук, в моето училище, разбрах каква е силата на познанието.В ъпреки това то е само основата , то ни показва пътя, а ние сами трябва да продължим напред, защото да се учиш е като да гребеш срещу течението.Щом престанеш , то те връща назад.

Не трябва да спираш да се обогатяваш и развиваш. Хората казват , че най – хубавият период от живота това са ученическите години , защото са най – безгрижни.

Но според мен това не е съвсем така , защото в този период човек изгражда личноста.

Осъзнава кои са силните му страни избира с какво иска да се занимава , а това не е никак лесно решение. От училището тръгва истинския живот та нали самия живот е най – хубавото училище.

Аз съм влюбена, както в живота си така и в моето училище –  сега те са едно цяло. Обичам хората в тази гимназия макар и понякога отношенията ни да не са били идеални. Още се виждам с раничка на гърба да пристъпвам с бодра крачка към новото си училище , така към новите съученици и учители.А тези,т огава странни за мен лица са вече мои приятели .Какво е училището ? То е нашата съдба.Съдба – съдбата това е светът , който ме заобикаля и очертава целия ми път.В този смисъл училището е начертало пътя ми в живота , то е определило моята съдба.

Кое ме е формирало като човек ? Само семейството ли ? Аз вървя към моята съдба редом с приятелите си , които намерих тук в родното си училище.С тях ме свързват интересите към математиката и компютрите , литературата. Но само това ли ?

А безбройните лудории, закачките в междучасията, първите тайни ? Никога няма да забравя хората с които съм споделила 5 години от живота си , с които съм делила не само един чин или класна стая , не само съм свикнала с тях , но и ги обичам – с тези хора прекарвам повече време , отколкото със семейството или приятелите си.

Раздялата  е тежка и болезнена тези хора не са само моите ученици , но и учителите ми – строги , но и винаги изпълнени с разбиране и любов към нас , защото няма значение какъв си и от къде си – ти си човек , достоен за уважение. А онази пейка в двора … ще я помня винаги с усмивка … там , където се събирахме понякога , отегчени от дългите часове по математика.

От училищната скамейка започна да се оформя моето бъдеще и след време аз ще стана тая , за която си мечтая , благодарение на хората , които са ме насочвали през целия живот. Благодаря ви, че правихте училището приятно и изпълнено с усмивки.Обичам ви !  "

 

Последни публикации