ЧАСТИ  НА РЕЧТА, ЧАСТИ НА ИЗРЕЧЕНИЕТО               

                    изтегли документа

 

І. Части на речта

 Частите на речта са десет: съществително име, прилагателно име,  числително име, глагол, наречие, местоимение, съюз, частица, междуметие, предлог.

 

1. Съществително име. 

а) Особености и разновидности.

Съществителното име е дума, с която се назовава предмет, явление, лице, животно, растение и пр. Съществителните имена се делят на четири основни категории:

 

• нарицателни (назовават предмети и същества) стол, блок, път, маса, човек, дете, ученик, книга, птица, котка, дърво и пр.;

 

• собствени ( назовават лице, обект или територия с неговото име) Пламен, Иван, Георги, България, Гърция, Стара планина, Дунав, Черно море;

 

• абстрактни (назовават нематериални, духовни, отвлечени понятия) истина, идея, вярност, дързост, единство, патриотизъм, тъга, любов;

 

• конкретни ( назовават материални, веществени неща) стол, дреха, река, автомобил, страна, планета, облак.

 

  б) Категории на съществителното име.  Род, число, определителен член  –а,  ът, -ят, -та  ученик –ученика – ученикът; учител – учителят,  нощ – нощта.

 

1. Прилагателно име

 а) Особености и разновидности.

 

Прилагателното име е дума, която се съотнася (прилага) към някое съществително име и по-рядко към друго прилагателно име, за да поясни негово качество, произход и притежание. По значение прилагателните се делят на два основни вида:

 

• Качествени:  

 

 за цвят – бял, червен, син, зелен и пр.;

 

 за вкус:  горчив, сладък, кисел, солен;

 

 за размер: голям, малък, висок, нисък;

 

 за  форма: прав, объл, квадратен, цилиндричен и пр.; за физически качества: твърд, мек, гладък;

 

 за духовни качества: умен, емоционален, коварен, притворен, лицемерен и пр.

–   Относителни прилагателни имена, които поясняват свойство, свързано с:

 

 веществен произход – дървен, алуминиев, железен, копринен, циментен, каменен и пр;

 

 местен произход: селски, градски, американски, руски, македонски, добруджански, плевенски, софийски;

 

принадлежност:  семеен, личен, народен, държавен, фирмен  и пр.;

 

 предназначение:чаен, супен, перилен, бензинов, нафтов, газов.

б) Категории на прилагателното име:  род (богат, богата, богата), число (богат, богати), определителен член  -ят, -та, -то (богат – богатият, богатата, богатото ).

3) Числително име

 

  Числителното име е дума, която означава броя или реда на обектите и съществата.

 

Числителните имена се делят на два основни вида:

 

а) бройни, с които се показва броя на предметите ( едно, две, пет, десет, сто, хиляда );

 

б) редни, които се показва реда ( първи, втори, трети, пети, десети).

 

Числитените имена притежават род (пръв – първа – първо), число ( пръв – първи) и определителен член ( пръв – първият – първата – първото).

 

1. Местоимения

Основната функция на местоименията е да заместват думи, изречения или абзаци, за да се избегне тяхното повторение в текста.

 

а) Особености и разновидности.

 

– Лични местоимения: аз, ти, той, тя, то, ние, вие, те.

 

– Притежателни местоимения: мой, твой, наш, ваш, техен, негов.

 

–  Възвратни  местоимения: си, се

 

–  Показателни местоимения:  този, тази, тези, онзи, онези, онази , тоя, тия, тая.

 

– Въпросителни местоимения: кой, коя, кое, кои, какъв, каква, какво, чий, чия, чие.

 

– Относителни местоимения: който, която, които, което, какъвто, каквато, каквото чийто, чиято, чието, комуто, когото.

 

– Неопределителни местоимения: някой, някоя, някое, някои, някакъв, някаква, някакво, някакви, нечий, нечие, нечии, нечия.

 

– Отрицателни местоимения: никой, никоя, никое, никои,  никакъв, никаква, никакво, никакво, никакви, ничий, ничия, ничии.

 

–  Обобщителни местоимения: всеки, всяка, всяко, всички,  всякакъв, всякаква, всякакво, всичкия.

 5.  Глагол

 Глаголът е дума, която означава действие или процес, извършвано или изтърпявано от даден предмет или лице.

 

 Ученикът чете. Книгата падна.  Ученикът мълчи.

 

а) Категории на глагола:

 

– Лице и число: аз работя (1 лице, единствено число), ти работиш (2 л. ед. ч.), той работи (3 л. ед. ч.), ние работим (1 лице, множествено число), вие работите (2 л. мн. ч.), те работят (3 л. мн. ч.).

– Залог на глагола:

 

деятелен  ( ученикът чете книга),

 

страдателен ( книгата се чете от ученика).

–  Вид  на глагола  (свършен, несвършен):

 

чета (несвършен вид),  прочета (свършен вид), седя (несвършен вид), седна ( свършен вид).

– Време на глагола:

 

 пиша (сегашно време),

 

 писах (минало свършено),

 

 ще пиша (бъдеще време),

 

писал съм ( минало неопределително време),

 

 пишех ( минало несвършено време),

 

бях писал ( минало предварително време),

 

 ще съм писал ( бъдеще предварително време),

 

 щях да пиша ( бъдеще време в миналото),

 

щях да съм писал ( бъдеще предварително време в миналото).

– Наклонение на глагола:

 

           Изявително наклонение ( аз работя в градината).

 

           Повелително наклонение ( иди работи в градината).

 

           Условно наклонение ( бих работил в градината)

 

           Преизказно наклонение ( той щял да работи в градината)

  б)  Нелични форми на глагола

Нелични форми на глагола в българския език са причастията, деепричастията, отглаголните съществителни. Те са наричат така, защото при тях липсва категорията „лице”.

 1) Причастия

Причастията стоят на границата между глагола и прилагателното име и затова притежават категориите  род и определителен член!

–  Сегашно деятелно причастие – са всички отглаголни форми, завършващи на окончанията  -ящ, -ащ, ещ.  Например: четящ, ядящ, лежащ, можещ, бягащ.

–  Минало свършено деятелно причастие – са всички отглаголни форми, завършващи  с окончанието   -л. Например:  чел, рекъл, дошъл, дал.

–   Минало несвършено деятелно причастие – са всички отглаголни форми, завършващи с окончанията   -ял,  -ал, -ел. Например: четял, работел, бягал, пишел, искал.

–    Минало страдателно причастие –  са всички отглаголни форми, завършващи с наставките     -ан, -ян, -ен,  -ат,  -ит.  Например:  казан, видян, искан,  четен, вдигнат, изпит.

2. Деепричастието е отглаголна форма, която завършва с наставките   – айки, -ейки.  Например: работейки, имайки, бягайки, виждайки.

6. Наречие

а)  Особености

Наречието е дума, която пояснява един глагол,  по-рядко друго наречие  или прилагателно име. Наречието уточнява начина, мястото и времето на извършването на действието. Наречието  отговаря на въпросите КЪДЕ? КОГА? КАК?  ПО КЪКЪВ НАЧИН?  ДО КАКВА СТЕПЕН?

 б)  Разновидности:

 

• Наречия за време: днес, утре, вчера, догодина, зимъс, лятос, напролет, наесен, нощес, заранта, пладне.

 

• Наречия за начин: добре, зле, приятно, тихо, бързо, мъжки, майсторски, така, иначе, някак, никак, всякак, изведнъж, мигом, бързешком, лежешком, пълзешком, горе-долу, криво-ляво.

 

• Наречия за място:  тук, там, горе, долу, назад, напред, наляво, надясно, някъде, никъде, всякъде, къде, където.

 

• Наречия за количество: много, малко, кратко, често, рядко, веднъж, дваж, двукратно, двойно, колко.

7. Предлози

Предлозите са служебни думи,  които служат за създаване на смислова и граматична връзка между глаголи, съществителни имена, наречия, числителни имена и прилагателни имена в състава на изреченията.

 

  Най често срещаните предлози в българския език са:

 под, над, зад, върху, за, между, край, като, към, от, до, след, у, чрез, при, спрямо, срещу, с (със), в (във), сред, преди, през, на, по, поради, освен, вместо.

Освен думи-предлози в българския език се срещат и предложни изрази:

предвид на, въз основа на, по случай, независимо от,  и пр.

8. Съюзи

Съюзите са служебни неизменяеми думи, които свързват еднакви части в простото изречение и прости изречения в рамките на сложното.

а) Съчинителни съюзи

По-важни съчинителни съюзи в българския език са:   и, или, ни, нито, а, но,  само че,  ето защо, тоест, именно, прочее, пък,  затова, хем.

б) Подчинителни съюзи:

 че, да, който, какъвто, чиито, когато, докато, щом, където, като, както, понеже, затова, за да, колкото, ако, при условие че, освен че, така че.

9. Частици

Частиците са неизменяеми служебни думи, които имат функцията да подсилват смисъла на изречението. Според службата която изпълняват в изречението частиците биват следните видове:

а) Демонстративни: ето, хей, ей, хе ( Ето нашето училище. То се намира хей там).

 

б) Призивни: бре, бе, брей, ма, мари, ей, я, де.

 

в) Въпросителни: ли, дали, нима, нали.

 

г) Отрицателни:  не, ни, нито.

 

д) Потвърдителни: да, аха, зер.

 

е) Усилващи: май, едва ли, уж, нека, дано, дори, чак, леле, хай.

10. Междуметия

Междуметията са служебни неизменяеми думи, които служат за изразяване на емоции и настроения, или за пресъздаване на различни звуци и шумове от действителността.

а) Междуметия за изразяване на емоции, настроения и мисли: ах, ах, гледай ти, боже мой, браво, ура, хм, их, олеле, олеле боже, майчице, дявол да го вземе, тц-тц, ало, хей, кураж, давай-давай, стоп, внимавай, вън, млък, марш, марш оттук, вън, огън, махай се, варда, шшшт, помощ.

б) Междуметия звукоподражания: бъл-бъл-бъл, бъл-бук, бъррр, фиу, мяу, бау-бау, кудкудяк, чик-чирик, грух-грух, пи-пи-пи, би-бип, пуф-паф.

II. ЧАСТИ НА ИЗРЕЧЕНИЕТО

Частите на изречението се делят на две основни групи:

 

• Главни части на изречението:  подлог и сказуемо;

 

• Второстепенни части на изречението: допълнение, определение, обстоятелствено пояснение.

 

 

1. Подлог

 

  Подлогът е главна част на изречението, която означава лицето или предметът, който извършва действието (когато сказуемото е в деятелен залог) и отговаря на въпроса  Кой?

 

Ученикът чете. ( Кой чете? Ученикът).   Децата играят  (Кой играе?  Децата).

Но също така подлогът може да означава и лицето или предмета, който изтърпява действието, когато глаголът е в страдателен залог.

 

  Ученикът е изпъден от учителя.  (Кой е изпъден?  Ученикът).  Детето е изпратено на училище.(Кой е изпратен? Детето.)

 

 Най-често подлогът е съществително име ( Ученикът чете. Книгата падна. Лампата светна.) Но подлогът може да бъде изразяван и чрез другите части на речта. Например:

 

• Подлог местоимение:  Той играе. Аз чета. Някой свири.

 

• Подлог прилагателно: Малкият заспа. Силният победи. Големите знаят повече.

 

• Подлог причастие: Наказаните излизат. Победеният отстъпи. Белязаният се показа.

 

• Подлог числително: Двама не влязоха в клас. Първият излезе на арената. Трима са без домашно.

 

Освен с една дума подлогът може да бъде изразяван и чрез словосъчетание:

 

Българската народна банка съобщава.  Групата за бързо реагиране идва.

 

1. Сказуемо

 

Сказуемото е главна част на изречението, която  „сказва” (съобщава, утвърждава или отрича) нещо за подлога. Сказуемото отговаря на въпросите: Какво прави? В какво състояние е?

Ученикът чете. (Какво прави?)  Ученикът боледува. (В какво състояние е?).

 

Сказуемото има следните разновидности:

 

• просто сказуемо от един глагол: чета, работя, уча, говоря;

 

• сложно сказуемо от пълнозначен и спомагателен глагол: бях чел, ще съм чел; бих чел.

 

• Съставно глаголно  сказуемо:  трябва да чета, продължавам да уча, започвам да работя.

 

• Сложно съставно глаголно сказуемо: трябва да почна да работя, можеш да спреш да четеш.

 

1. Определение

 

а) Особености.

 

Определението е дума, която квалифицира, пояснява дадено съществително име (независимо от функцията му) в състава на простата изреченска  структура. отговаря на въпроса Какъв? Чий? Кой? Колко?

 

 Например:   Добрият ученик чете.  (Какъв ученик? Добър).

 

   Различаваме определение и определяема дума. В горния пример „добрият” е определение, а „ученик” определяемо.

 

    Определението може да бъде изразено чрез:

 

• Прилагателно име: добър ученик, голям човек, висока къща.

 

• Причастие: минала слава, желан приятел, бягащ човек, четен текст, лежащ елен.               Местоимение:  тази чаша, моята чанта, всички  хора, никой човек.

 

• Числително име:  двама души, втори етаж, пръв приятел.

 

 Наречие:  малко багаж, много труд.

 

б)  Разновидности:

 

– Съгласувано определение.

 

Това е определение, което се съгласува по род и число с определяемата дума:

 

• Прилагателно име: хубав човек, хубава жена, хубаво дете, хубави неща.

 

• Числително име: един човек, една жена, едно дете, едни хора.

 

• Местоимение: тази жена, онзи човек, всички хора.

 

• Наречие: малко багаж, много труд.

 

• Причастие: минала слава, желан приятел.

 

      –   Несъгласувано определение

 

       Това е определението, което не се съгласува по род и число  с определяемото. Най-често това е съществително име: сладко от череши, буркан сладко.

 

Несъгласуваното определение може да бъде:

 

• Кратко притежателно местоимение ( ми, ти, му, ви, им си, й, ни) жена му, родителите й, детето ви, домът им.

 

• Наречие:  малко плодове, хляб от вчера.

       Несъгласуваното определение може да означава:

 

• Принадлежност: чанта на ученика.

 

• Предназначение: чаша за вода.

 

• Материален произход: пръчка от дърво.

 

• Наличие на нещо: чаша с вино.

 

• Отсъствие на нещо: село без кучета.

 

• Частичност: парче от плат.

 

• Количество: група ученици.

 

• Място: къща край реката.

 

1. Обстоятелствено пояснение

 

Обстоятелственото пояснение е дума, която носи информация за обстоятелствата, в които се извършва действието. Обстоятелственото пояснение е второстепенна част на изречението и пояснява сказуемото откъм време място, начин, количество, причина, условие. Обстоятелственото пояснение се открива с въпросите Кога?  Как? Къде? Колко? Защо? По каква причина?  С каква цел? При какво условие?  Например:

 

• Четох вчера. ( Кога?) Обстоятелствено пояснение за време.

 

• Четох вкъщи. (Къде) Обстоятелствено пояснение за място.

 

• Четох с интерес. (Как?)   Обстоятелствено пояснение за начин.

 

• Четох много. (Колко?) Обстоятелствено пояснение за количество.

 

• Четох заради изпита. (Защо?)  Обстоятелствено пояснение за причина.

 

• Четох за знание. (С каква цел?) Обстоятелствено пояснение за цел.

 

1. Допълнение

 

  Дума, която показва обекта на действието (съществото или предмета, върху които се извършва действието), продукта или резултата от действието, се нарича допълнение.

 

  Например: Чета книга. Правя баница.  Предизвиквам радост.

 

 Функция на допълнение може да изпълнява:

 

• Съществително име:  чета книга;  уча урок, подготвям домашно.

 

• Местоимение:  питам го,  казвам му,  виждам всички, казвам на тебе.

 

• Прилагателно име: попитах малките, възлагам на силните.

 

• Причастие: събуди спящия, възлагам на можещия.

 

• Числително име:  питай двете, извикаха първия.

Обикновено мястото на допълнението в изречението е след сказуемото.  Но кратките форми на местоименията могат да стоят и пред сказуемото.  Например:  Аз го питам.  Аз му казвам.

 

Допълненията могат да се членуват. Когато те са от мъжки род се членуват с кратката форма на определителния член ( Чета романа. Питам малкия).

 

Допълненията биват два вида: пряко и непряко.

 

• Когато действието се упражнява пряко ( направо, директно) върху предмета, тогава казваме, че допълнението е пряко. Например: Чета книга. Гледам филм.   Връзката между сказуемото и допълнението е пряка без помощта на предлог.

 

• Когато действието не засяга пряко предмета, а го засяга непряко (косвено), тогава казваме, че допълнението е непряко. Връзката между сказуемото и непрякото допълнение се осъществява с помощта на предлог (на, над, зад, върху, за, към, от, до, след, у, чрез, спрямо, срещу, с (със).  Например говоря на детето.  Давам тетрадката на ученика. Отивам на кино с приятели. Вървя към него. Изправям се срещу врага.

 

Как да премахнете тази реклама?